Мануална терапия на крайници

Мануална терапия на крайници

Публикувано от Д-р Каразапрянов на 27.06.2017, Мануална медицина

От 15 до 17 юни 2017 г. във Велинград се проведе ежегодната конференция на „Българско дружество по мануална медицина на вертеброгенните заболявания” .  На срещата присъства проф.д–р Херман Лохер. Той е ортопед–травматолог, университетски преподавател в Мюнхен и председател на Европейското научно дружество по мануална медицина.В рамките на три дни българските специалисти по мануална медицина имаха щастието да бъдат обучавани на световно ниво от германския професор. Темата  беше „Периферни стави– долен крайник”.През месец септември на 2016 г. друг германски специалист  –  проф.Хайман проведе подобен курс с българските си колеги. Тогава темата беше „Периферни стави– горен крайник”. И в двата модула германските специалисти с типичната немска точност и прецизност преподаваха, насочваха вниманието и лично обучаваха всички от присъстващите български колеги на най–модерните и безопасни мануални техники, използвани за лечение на ставите на горни и долни крайници.  

Д-р Каразапрянов с проф. Лохер (вляво) и проф. Хайман (вдясно)

Огромен е ефектът от прилагането на мануална терапия върху гръбначния стълб и периферните стави на горни и долни крайници. Има внушителен брой хора, които страдат от болки и затруднени движения в глезени, колене, лакти, китки, рамене, тазобедрените области и пръстите на ръце и ходила. Наднормено тегло, обездвижване, битови и спортни травми, несръчни движения и подхлъзвания – ето част от основните причини за „проблеми” в ставите. Пациентите често търсят личните си лекари. Извършват се лабораторни изследвания, рентгенови снимки. Правят се консултации с ревматолози и ортопеди. В голям брой от случаите, когато липсват данни за възпаление и фрактура, на помощ може да дойде мануалната медицина. Използват се предимно мобилизационни техники – лекарят извършва пасивни движения в ставата, които многократно се повтарят. Такива движения са тракциите – разтягане и приплъзване на ставните повърхности една спрямо друга. Мобилизациите са много елегантен и особено щадящ за пациента метод на въздействие. Броят им е в зависимост от тежестта на увредата, а за успех се счита, когато се възстанови т. нар. ставна игра или „луфт” в съответната става. Това е свързано с постепенното изчезване на болката и възстановяване на ставната подвижност. Уместно е използването и на лазерна терапия в хода на комплексното лечение особено когато е имало кръвоизливи и отоци в съответната област. Много е полезно да се разработи рехабилитационен комплекс от подходящи и лесно изпълними упражнения, които да активират мускулите в съседство на засегнатата става.

В заключение може да се каже, че мануалната терапия в комбинация с други лечебни методи (лазерна терапия, медикаменти) може да има много добър ефект върху заболяванията на опорно-двигателния апарат на крайниците, стига да се прилага от специалист, съобразено с показанията и противопоказанията.